На 27 март честваме Световния ден на театъра. Датата е била избрана през 1961 г. на IХ конгрес на Международния театрален институт към ЮНЕСКО и е свързана с откриването на сезона на Театъра на нациите в Париж през 1962 г.

Древните гърци превръщат театъра в изкуство, поставяйки стандартите на трагедията, комедията и сатирата. Повечето гръцки пиеси се състоят от митологични персонажи, a актьорите, които играят на открито, в амфитеатрални сгради, са били само мъже.

Първите театрални прояви в България са свързани с читалищата, които са център на духовния и обществения живот на страната в средата на XIX век. Първата театрална постановка, комедията „Михал Мишкоед“ на Сава Доброплодни, е представена в Шумен на 15 август 1856 г.

Авторът на първото послание за Международния ден на театъра през 1962 г. е големият френски творец Жан Кокто – поет, писател, дизайнер, художник, скулптор, сценарист, актьор и режисьор. Оттогава всяка година в Свеотвния ден на театъра той поднася на всички почитатели на изкуството размислите си за театъра и живота на сцената и извън нея.

Посланието се чете преди представленията в стотици театрални зали по света и се разпространява чрез средствата за масова информация.

На 27 март традиционно се състоят редица културни прояви и театрални събития по цял свят. У нас такова събитие е връчването на Националните награди ИКАР, което ще се проведе тази вечер от 19:00 часа в Народния театър „Иван Вазов“.

Историята на театъра познава много гениални творци – драматурзи, актьори, режисьори и др., а безспорно един от най-популярните е Уилиям Шекспир, на когото принадлежат следните думи:

„Да, този свят е сцена, където всички хора са актьори и всеки има миг, в който трябва да влезе и излезе“.

Пенчо Славейков, макар и по-известен сред хората като поет, всъщност има значителен принос в развитието на театралното изкуство в България. Ето какво е казал той:

„Целта на театъра не е забавлението. Забавата не е култура. Театърът е висш културен институт, най-висшият за живота на художественото слово на един народ. Държави, които знаят какво правят, знаят и защо поддържат театъра“.