Организацията "Грийнпийс" и южнокорейски учени проведоха проучване, което показа, че 90% от изследваните от тях марки сол съдържат микропластмаси. Те откриха пряка връзка между солта и пластмасата.

Рискът да се съдържат остатъци пластмаса в храната ни под формата на микрочастици е голям. Когато изхвърлим пластмасови отпадъци, те често попадат във водните басейни, а от там отиват в морската сол и рибата.

„Веднъж попаднала в морето или океана, тя се разгражда на по-малки и по-малки частици. Попада и в рибите, и в морските дарове, и е толкова микроскопична, че може да попадне и в морската сол”, каза за новините на NOVA Деница Петрова, "Грийнпийс – България".

Проучени са общо 39 марки сол от всички краища на света, а само в 3 от тях не е установено съдържание на микропластмаси.

Оказва се, че положението в Азия е най-притеснително. Солта, произведена в Индонезия, съдържа 13 629 микрочастици на килограм. За сравнение в България тя съдържа 12 микрочастици на килограм.

Според експертите начинът, по който солта се произвежда у нас, предполага добре пречистен краен продукт. 

Бреговата линия на азиатската страна е 54 720 километра, което прави положението в Индонезия най-сериозно, тъй като през 2015 г. тя е на второ място сред държавите с най-сериозно замърсяване от пластмаса.

Голяма част от солта, която се консумира в България, е внос от страни като Тунис, Израел и Египет. А "Грийнпийс" изчисляват, че ако приемаме по 10 грама сол дневно, може да поглъщаме приблизително 2000 микропластмасови частици годишно само чрез нея.