Планинската спасителна служба – създаване и задачи

Организацията има бази в София, Пловдив, на Витоша, Пирин, Стара планина, Родопите и Рила

Снимка: pss-bg.bg Снимка: pss-bg.bg
 
Планинската спасителна служба (ПСС) е специализирана организация в състава на Българския Червен кръст, чиято дейност е регламентирана от закона за БЧК (27.09.1995 г.), Устава на БЧК и Правилника за устройството и дейността на ПСС.
 
Тя е единствената организация в България, която се занимава с планинско спасяване и от 1971 г. е член на Международната организация за планинско спасяване.
 
ПСС е създадена през ноември 1933 г., но дейността ѝ отначало е била доста слаба поради липса на средства и материална база. През 1935 – 1938 г. са оборудвани аптечни пунктове на хижите "Алеко", "Кумата" и "Момина скала" на Витоша. Създадени са и спасителни команди, които дават дежурства в хижите през почивните дни. 
 
Първият правилник на организацията е публикуван през 1938 г., а през 1940 г. е установено сътрудничество с Българския младежки Червен кръст. 
 
През зимата на 1943 г. за първи път с помощта на специално изработена шейна са свалени 14 тежко пострадали скиори от Витоша до болницата на Червения кръст . 
 
Първите спасителни отряди в провинцията са създадени след войната, а през 1951 г. Планинската спасителна служба преминава към Българския Червен кръст. 
 
До 1965 г. са създадени общо 28 спасителни отряда и са обучени повече от 300 планински спасители. Излизат и държавни документи, които регламентират дейността на ПСС.
 
Задачите на организацията са: помощ на пострадалите в планините; профилактична и контролна дейност за предотвратяване на нещастията в планините; търсене на изгубени и транспортиране на пострадали; обучение на планински спасители; съдействие при опазването на околната среда; участие заедно с други специализирани служби при ликвидиране на последици от бедствия, аварии и катастрофи; търсене и транспортиране на загинали в трудно достъпни планински терени.
 
Планинските спасители преминават двегодишен период на основно обучение и придобиват комплексни знания и умения за оказване на долекарска медицинска помощ, техника и тактика на планинското спасяване, ски и алпийска техника, топография и ориентиране, съобщителна техника, транспортна техника и други специализирани знания. На всеки 3 години планинските спасители имат летни и зимни атестации и след издържан изпит заверяват правоспособността си.