Постфактум за есенното равноденствие

За равноденствие говорим, когато Слънцето застане на една линия с екватора

Снимка: pixabay Снимка: pixabay

На 23 септември посрещнахме есенното равноденствие – денят и нощта почти се изравниха по продължителност. Всъщност денят винаги е малко по-дълъг в зависимост от географската ширина.

Това е така заради начина, по който се пречупва слънчевата светлина, когато навлиза в атмосферата на Земята на различни географски ширини.

На Земята има сезони, есенно и пролетно равноденствие и различна продължителност на светлата част на деня през цялата година, защото планетата ни се върти около ос, наклонена на 23,5 градуса спрямо орбитата ѝ. Поради този наклон Северният полюс е насочен към Слънцето половин година, а през другата половина на годината към Слънцето е обърнат Южният полюс.

Интерсно е, че всички планети в Слънчевата система се въртят около наклонена ос, тоест имат сезони. Някои от наклоните са пренебрежимо малки – например наклонът на Меркурий, но други са впечатляващи – Уран е наклонен на 98 градуса.

Когато дните започват да намаляват, широколистните дървета променят цвета на листата си, тъй като производството на хлорофил, който е важен за фотосинтезата, намалява.

Снимка: pixabay Снимка: pixabay

Освен зеления пигмент на хлорофила в клетките на листата има и жълти пигменти.  През лятото зеленото доминира, но есенно време, когато синтезът на хлорофил намалява, листата стават яркожълти.

Червената окраска на листата пък е заради синтеза на антоциани от реакцията на захарите, останали в листата, и молекули от остатъчните сокове на дървото.

Снимка: pixabay Снимка: pixabay

В зависимост от киселинността на клетъчните сокове антоцианите пигментират листата в червено – при висока киселинност, или във виолетово – при по-слаба киселинност.

Това е причината да се радваме на цветната вакханалия есенно време.

Още по темата:

Настъпи астрономическата есен