На 18 януари българската православна църква отбелязва Атанасовден. Това е християнски и народен празник, на който се почита паметта на свети Атанасий Велики.

Роден е през 295 г. и на 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години по-късно Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на гр. Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. Умира на 2 май 373 г.

В народните вярвания Свети Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Счита се, че от този ден нататък зимата започва да си отива. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!" Затова и празникът е известен като "Среди зима".

Атанасовден, както и Антоновден, се почита като патронен празник на ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник за умилостивяване на чумата и шарката. За умилостивяване на шарките се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. 

Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден. На Атанасовден в Тракия се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.

Имен ден днес празнуват всички, които носят имената Атанас, Атанаска, Наско, Нася, Ася, Настя, Таньо, Живко, Живка, Тина, Нанси.