Едно от най-емблематичните явления за есента е това, че около 2000 вида птици мигрират всяка година. Много от тях могат да изминат хиляди километри от местата си за размножаване до тези за зимуване. Понякога това може да им отнеме над 2 месеца, тъй като прекарват поне 8 часа дневно в летене, за да достигнат миграционната дестинация.

Благодарение на инстинктите си, прелетните птици винаги знаят точно накъде са тръгнали и помнят обратния път до вкъщи. За ориентир им служат звездите, слънцето и дори земното притегляне.

Най-малката мигрираща птица е от вида колибри. Със своето тегло от около 2 грама, тя може да се движи с до 50 км/ч. Най-интересното при нея е, че не спира за почивка и е възможно да измине близо 1000 км, без да кацне където и да е.

Много от птиците мигрират през нощта. Това е причината да не ги виждаме сутрин, докато си пием кафето, или в обедната почивка. През това време те обикновено се хранят и събират сили. Причините са много и са основателни. През нощта е достатъчно хладно, за да не се налага на „мигрантите“ да спират и да се охлаждат във водата. Другото предимство е, че хищните птици обикновено ловуват през деня, тъй като зрението им не е достатъчно добро на тъмно. 

Освен опасността от сови и ястреби, прелетните птици са изправени и пред много други потенциални заплахи. Обикновено това са глад и дехидратация, петролни сондажи в океана, вятърни мелници и електроцентрали и най-вече климатичните промени. Всички тези опасности са инстинктивно взети под внимание, но птиците никога не могат да бъдат напълно спокойни по време на пътуването си.