Вечната замръзналост – пермафростът, заема около 24% от земната суша в Северното полукълбо, като дълбочината на замръзналата кора понякога е над 1500 m.

Пермафростът запазва много добре микробите заради ниската температура и отсъствието на кислород и светлина.

В наши дни обаче пермафростът започва бавно да се топи заради затоплянето на планетата от човешката дейност, което води до неочаквани последици.

През 2016 г. в Сибир 12-годишно момче и над 2300 северни елени умират от антракс – топящите се вечно замръзнали почви изваждат на повърхността животински трупове, погребани при епидемия през 40-те г. на 20-и век, но все още силно заразни.

Повърхностният пермафростов слой обикновино се разтапя всяко лято, но заради климатичните промени сега се топят по-стари  слоеве, които пък са идеалното място за оцеляването на бактерии в течение на милиони години.

Смъртоносните инфекции от 18-и и 19-и век може да се завърнат с нова сила. Вследствие на топенето на пермафроста в тундрата на Аляска учените са открили фрагменти от рибонуклеинова киселина (РНК) от испанския грипен вирус, върлувал през 1918 г. и предизвикал смъртта на милиони хора в Европа, но също и РНК от едра шарка и бубонна чума.

През 2005 НАСА върна към живот бактерия, замръзнала в Аляска в течение на 32 000 години – периодът на плеистоцена, когато са живели мамутите. Две години по-късно учените успяват да съживят бактерии на 8 милиона години в антарктическите ледове.

Затоплянето на планетата и топящият се вечно замръзнал лед може да възкресят болести, считани за отдавна победени, а борбата с тях би била много трудно и скъпоструващо начинание.