Първият сеизмограф в света е създаден през 132 г. в Китай. Негов автор е китайският математик, астроном и географ  Джан Хън, който бил убеден, че земетресенията не са последица от божествения гняв, а са природни явления.

Сеизмографът на Хан регистрирал земетресенията и определял посоката им.

Уредът представлява съд, изработен от мед, подобен на урна, в чиято вътрешност има махало.  От външната страна на съда има 8 фигури на дракони, чиито глави са надолу и сочат към посоките на света. В устата на всяка глава има медно топче. Под драконите, в основата на съда, под главите на драконите, са разположени медни фигури на жаби с вдигнати глави и отворени усти.

При земетресение махалото във вътрешността на съда задвижва система от лостове, един от осемте дракона изплюва металното топче, което пада в устата на жабата под него със силен звук.

По този начин учените не само разбирали, че е станало земетресение, но и в коя посока е било то.

През 138 г. уредът отчита първото земетресение в света - това е и началото на регистрирането на сеизмичната активност. Въпреки че имало съмнения в достоверността на данните, по-натаъшните изследвания показали, че уредът действа безпогрешно.

Следващият сеизмограф е изобретен в Европа чак през 1703 г.

През 1875 г. японски учен успява да реконструира китайския сеизмограф по исторически текстове, археологически находки и описанията на устройството в биографията на Джан Хън. През 1951 г. китайски музей също прави копие на древния уред, но и двете копия не функионират.

През 2005 г. със съвместните усилия на историци, археолози, инженери и сеизмолози в Китай е създадена реплика на първия сеизмограф, тъй като оригиналът е загубен.

По отношение на конструкцията и приниципите на действие на сеизмографа има научни спорове, но въпреки това се смята, че устройството е едно от най-ярките постижения на човешкия гений.

Моделът на първия сеизмограф е изложен в Музея за китайска история в Пекин.