Дълбоко в дебрите на Врачанския Балкан, високо над отвесните скали, се крие истинско природно съкровище. Дори и през месеците, когато водопад "Боров камък" не е толкова пълноводен, 3-километровата пътека в ждрелото на река Лева е неповторимо преживяване.
През красивата местност ни разхожда синоптикът Николай Василковски.
Отправна точка е село Згориград – съвсем близо до историческата мина “Плакалница”. Преди години хвостохранилището към рудника поддава и залива селото с цената на стотици жертви. За трагедията днес напомнят няколко водоотточни кули, встрани от пътеката към "Боров камък". Около километър след началото се движим по не особено стръмен горски път.
Първите скални откоси вече ни водят към по-тясната част на каньона – стръмен участък, на места дори опасен, но прохладен, тъй като е под сенките на дърветата покрай реката.
През летните месеци в долната част на ждрелото реката се губи под камъните, оставяйки коритото под първите мостчета сухо. По-нагоре обаче водата се вижда и усеща. Във високата част на маршрута преминаването по закованите в скалите дървени конструкции е екстремно преживяване. Всяка недомислена стъпка встрани може да се окаже опасна.
И тъкмо, когато всеки средностатистически приключенец започне да се чуди кога най-сетне ще зърне блясъка на водопада, високите букови дървета отстъпват пред исполинска каменна стена. Пред нас е 63-метровият “Боров камък” и величественият скален отвес, от който падат водите.
Красотата на този планински рай те оставя без думи. Напук на умората, половин час почивка в подножието на "Боров камък" са способни да “заредят батериите” след изтощителното изкачване.
За много туристи приключението свършва тук. Но кулминацията е още малко по-нагоре. Колкото и висока да изглежда скалата пред нас, тя е достъпна. Минаваме под падащите от склона ледени води и поемаме по пътеката вдясно. Поредната серия дървени конструкции пълзят по канарите и ни извеждат още 60 метра нагоре – там, откъдето реката скача към бездната на своя каньон.
Тук осъзнаваме, че всички усилия са си стрували. Пред нас е широка панорама към ждрелото на реката, гъстите гори в долината, село Згориград и “Вратцата” – един от най-внушителните скални масиви в България.
Всеки, решил да си подари това преживяване в сърцето на Врачанския Балкан, трябва да е готов за поне 2 часа упорито изкачване и още толкова – стръмно слизане.