Страстната седмица започва с влизането на Исус Христос в Йерусалим и завършва с неговото възкресение – Великден.  Тя е последната от великденския пост и всеки ден от нея църквата извършва специални служби.

Нарича се страстна, защото на старобългарски "страст" означава страдание. Всеки от дните на Христовите страдания – от влизането му в Йерусалим до смъртта му – е наречен велик.

На Велики понеделник Исус Христос влиза в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Той ги изгонва, защото храмът е дом за молитва, а не пазар.

В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото над безплодната смоковница – символ на човешката дума, която не позволява молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.

"И като видя една смоковница край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа; и рече ѝ: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смоковницата изсъхна на часа. И учениците, които видяха това, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата? А Исус в отговор им рече: "Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане. И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите."

Според българската традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин.

През първите 3 дни (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) се почистват и подреждат домовете за здраве.

На Велики четвъртък не се работи и се боядисват великденските яйца.