В наши дни глобалните температури са с малко над 1 градус по Целзий по-високи в сравнение с температурите през прединдустриалната епоха, като за едно десетилетие се покачват с 0,17 градуса по Целзий.

Повече от месец откакто Северното полукълбо е жертва на нетипични горещини с температури, достигащи на места над 40 градуса по Целзий.

Учени от Швеция, Дания, Австралия и Германия изготвиха доклад, в който предупреждават, че ако бъде преминат критичният праг от 2 градуса по Целзий, е много вероятно да последват необратими процеси, които да станат причина за резки климатични промени.

Част от тези процеси са топене на т.нар. вечна замръзналост, загуба на метанови хидрати от океанското дъно, неустойчивост на сухоземните и океански въглеродни резервоари, загуба на арктически воден лед през лятото, намаляване на антарктическия воден лед и полярните ледени шапки.

Засега не е ясно дали дори светът да успее да ограничи емисиите на парникови газове, по-нататъшното затопляне няма да продължи.

Светът е изправен пред реалната заплаха да навлезе в парников период, в който средните глобални температури ще се повишат с 4  – 5 градуса по Целзий, дори и да бъдат изпълнени поставените през 2015 г. цели за ограничаване на емисиите на парникови газове. Ако това се случи, някои райони от Земята ще станат необитаеми.

Човечеството все още има време да избегне парниковия период, ако освен за намаляването на емисиите на парникови газове се погрижи за по-добро стопанисване на горите, земеделските земи и почвите; ако запази биоразнообразието и разработи технологии за отстраняване на въглеродния диоксид от атмосферата и складирането му под земната повърхност.