Със създаването на клавирния концерт “Скорецът” е свързан любопитен момент в живота на великия композитор Волфганг Амадеус Моцарт, припомнят в сайта си от Софийската филхармония. Моцарт много обичал животните и сред тях особено място отделял на птиците. Скоро след написването на сол-мажорния концерт 17 композиторът посетил един магазин за птици, и докато бил там, си изтананикал мелодията от финала на творбата.

Херман Аберт, немски музикален историк, твърди, че чувайки тази мелодия, един скорец я изчуруликал веднага след Моцарт, но видоизменена по комичен начин. Това толкова се понравило на композитора, че той веднага купил птицата и я занесъл в дома си.

Скорец

През 1784 , когато авторитетът на Моцарт нараства и материалното му положение се подобрява, композиторът започва да си води отчетна книга за направените  приходи и разходи. Там е записано: „27 май 1784: птица-скорец – 34 кройцера“. А редом с това стои и мелодията, изпълнена от скореца, със забележката: „Това беше прекрасно!“.

Съдейки по записките на Моцарт, скорецът е поставил неправилно „фермата“ (корона)  в края на първия такт и е изпял сол диез вместо сол в следващия такт. По всяка вероятност композиторът не се е шегувал, когато е писал това, защото е известно, че скорците имат огромен потенциал за вокално подражание. Алфред Айнщайн твърди, че финалът на концерта „сам по себе си представлява поредица вариации върху съвсем наивна, „птича“ папагеновска тема, но с грандиозно полифонично заключение.“

Самата птица преживява цели три години в дома на композитора и умира на 4 юни 1787 година. Моцарт я погребва в задния си двор и опечален написва паметно стихотворение по този повод , което Ото Дойч определя като „сериозно-комично“.

Независимо от всичко, скорците действително притежават способността да си взаимодействат тясно със своите стопани и много често се сближават с тях. Така че явно изразената от страна на Моцарт печал в стихотворението, по всяка вероятност е била напълно искрена.