България все по-често живее в климатичния парадокс на редуващи се суши и внезапни, разрушителни порои при почти непроменено годишно количество на валежите. Наводненията и засушаванията не са противоположности, а двете страни на една и съща климатична промяна - пише в свой анализ проф. Емил Гачев от Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН, публикуван в портала "Климатека".

Суша и наводнения Снимка: Климатека

Как затоплянето „зарежда“ екстремното време 

Колкото по-топла е атмосферата, толкова повече енергия се натрупва в нея. При повишаване на глобалната температура с всеки 1°C, количеството влага във въздуха нараства средно със 7%. От друга страна във всяка изпарена водна частица се съдържа известно количество енергия, взета от изпаряващата среда – била тя океан или суша. Така изпарението непрекъснато зарежда атмосферата с колосални количества енергия – именно тя задвижва всички атмосферни процеси.

Колкото повече е тази енергия, толкова по-интензивни стават метеорологичните явления: валежи, бури, градушки и ветрове. Но между тях нараства и другата крайност – по-продължителни и по-тежки периоди на засушаване.

Новият ритъм на валежите в България

В България този ефект от климатичните промени се съчетава и с изменения в атмосферната циркулация, което постепенно променя режима на валежите – увеличават се валежите през студеното полугодие за сметка на тези през топлото. На този етап годишните количества валежи се променят сравнително слабо. По-дългосрочните прогнози обаче сочат известно намаляване на общите суми на валежите. В комбинация с нарастващите температури това очертава сериозна дългосрочна тенденция към засушаване в цялата страна.

„Новото нормално“: по-редки, но по-интензивни валежи

Особено притеснителна е изявената тенденция, най-вече през пролетно-летния период, валежите да стават по-редки, но значително по-интензивни. Докато преди 30–40 години в по-голямата част от страната рядко се наблюдаваха периоди без дъжд, по-дълги от 7–8 дни, днес 15–20 дневните засушавания вече са често явление. В отделни случаи и на някои места безвалежните периоди достигат дори два, а понякога и два и половина месеца. Това „ново нормално“ означава много по-голям стрес за природните екосистеми, земеделието и водните ресурси.

Какво ни очаква занапред?

Прогнозите са за задълбочаване на очерталите се в последните години тенденции. Разбира се, валежите имат и краткотрайна цикличност с редуване на по-сухи и по-влажни периоди от по няколко години. Не е изключено известно увеличаване на количествата до края на десетилетието. Трендът към учестяване на интензивните валежи обаче ще се запази. 

Морето като генератор на бури

Едно сравнително ново явление (или поне сериозно зачестяващо) е увеличаването на валежите в есенните месеци, и то с честа проява на проливни дъждове. Основен “виновник” за това са извънредно високите температури на водата в Средиземно и Черно море през август-октомври.

На фона на вече изстиващата след летните жеги земя, топлата водна маса е генератор на силно изпарение, и всяко преминаващо над тези акватории атмосферно смущение може да прерастне в циклон, подобен на тропичните урагани от малките географски ширини. Именно тези бури допринасят най-много за увеличаването на есенните валежи.

Но това не са благодатните, равномерни дъждове, от които изсушената след дългото лято земя има нужда. Това са порои, които карат реките да преливат от коритата си, разрушават инфраструктура, подкопават брегове, активират свлачища и срутища и все по-често водят до тежки щети и реална заплаха за човешкия живот.

Целия материал на проф. Емил Гачев можем да прочетем онлайн в портала "Климатека".