България попада в списъка с най-засегнатите държави в Европа от климатичните промени - това показват данните в актуален доклад. Тази година донесе на България щети за близо 1 млрд. евро – загуба, равна на 1% от икономиката. Ако се отнесат тези загуби спрямо населението на страната излиза, че всеки българин е изгубил около 140 евро доход заради екстремните прояви на времето, а до 2029 г. сумата може да достигне 380 евро на човек - обяснява Генади Кондарев, автор в изданието “Климатека”, икономист и експерт по климатични и енергийни политики. В икономически план прогнозата е тревожна: до 2029 г. загубите могат да се увеличат до 2,5 млрд. евро или близо 3% от икономиката ни.
Сушата изяжда 1 процент от българската икономика през 2025 година
Снимка:
Климатека
Така България се нарежда сред най-уязвимите икономики в ЕС – редом с Малта, Кипър и Гърция. В относителен план нашата икономика понася четири пъти по-голям удар от средното за Съюза (0,26%) и значително повече от Франция (0,39%), Италия (0,61%) и дори Испания (0,84%), въпреки че тези държави губят повече в абсолютни стойности.
Уязвимостта на България и региона е особено тревожна, тъй като по-малките икономики разполагат с ограничени ресурси за адаптация. Това налага да призоваваме за по-голяма икономическа солидарност от по-богатите и по-слабо засегнати държави, но и да засилим собствената си подкрепа към други пострадали региони. Наред с това трябва критично да преосмислим въглеродния си отпечатък, особено в сектори на икономиката, които остават силно въглеродно интензивни и трябва да ускорят прехода си.
Изводите в доклада: Как влияе екстремното време през 2025 г. върху България и Югоизточна Европа
Икономически загуби през 2025 г. и прогнозите до 2029 г.
Лятото на 2025 г. струва на Европа 43 млрд. евро загуби от суши, горещи вълни и наводнения – показва докладът „Dry-roasted NUTS“. Това коства 0,26% от икономиката на ЕС. Последиците обаче се мултиплицират – до 2029 г. годишната загуба достига ~€126 млрд. (≈0,78% от БДС на ЕС). С други думи, щетите от едно „лошо“ лято се усещат години наред.
Още за данните и тяхната интерпретация можем да прочетем в портала “Климатека”.
