С голяма вероятност 26 юли ще остане в статистиката като най-горещия ден това лято. Проучване на Университетски център за геопространствени изследвания и технологии към СУ "Климент Охридски" показва, че след залез слънце запечатаните повърхности и сградите са били с температури в диапазона 35 до 45°C. Зелените площи, които не се поливат, са били с температура между 26 и 32°C, а тези, които се поливат - до 24°C. Експресното изследане е направено в най-големия столичен район "Люлин", уточняват учените.

Топлинен остров София Снимка: Университетски център за геопространствени изследвания и технологии към СУ

Охлаждането е жизнено необходимо, а то е пряко зависимо от способността на растенията да изпаряват вода, която черпят от почвата. Това означава, че за да се адаптираме по-успешно към все по-голямата интензивност и продължителност на горещите вълни, ни е необходима по-ефективна зелена инфраструктура, която да "компенсира" все по-уплътнените градски пространства с антропогенни/изкуствени обекти и повърхности.

От Центъра за геопространствени изследвания и технологии са направили сравнение на температурата на повърхността на зелените площи, които се поливат и тези, които не разполагат с такива възможности. Отново, изследването е в "Люлин". С 2.5 до 3 °C по-хладни са зелените площи, които се поливат, защото не са ограничили способноста си да изпаряват вода. Тези които не се поливат очевидно не се "справят" толкова ефективно.

Температура на зелени площи с поливна система Снимка: Университетски център за геопространствени изследвания и технологии към СУ

В контекста на все по-осезаемото затопляне на градовете и увеличаването на интензитета на проявата на явлението "градски топлинен остров", именно зелената инфраструктура и нейното пространствено разпределение в урбанизираните екосистеми е тази, която осигурява основните екосистемни услуги свързани с охлаждането на градовете и нормализиране на условията за живот, особено в условията на продължителни горещи вълни.