Лунен камък, донесен от екипажа на мисията „Аполо 17“, разкрива истинската възраст на естествения спътник на Земята, съобщават световните агенции. По време на мисията „Аполо 17“ през 1972 г. – последният път, когато хора са стъпвали на Луната, астронавтите Харисън Шмит и Юджийн Чернан събират около 110,4 кг почвени и скални проби, които бяха върнати на Земята за по-нататъшно проучване.

Половин век по-късно кристали от минерала циркон във вътрешността на едрозърнест фрагмент от магмена скала, събран от Шмит, дават на учените по-задълбочена представа за точната възраст на спътника на Земята.

Луната е с около 40 милиона години по-стара, отколкото се смяташе досега – тя се е образувала преди повече от 4,46 милиарда години, в рамките на 110 милиона години след раждането на Слънчевата система, съобщиха учените въз основа на анализи на кристали от лунната проба.

Водещата хипотеза за формирането на Луната е, че по време на хаотичната ранна история на Слънчевата система обект с размерите на Марс, наречен Тея, се е блъснал в първичната Земя. Този взрив е изхвърлил магма – разтопена скала, в космоса, образувайки диск от отломки, който обикалял около Земята, докато постепенно се е слял в Луната.

Точното време на образуването на Луната обаче бе трудно да се определи. Минералните кристали са се образували, след като магмата се е охладила и се е втвърдила. Изследователите приложили метод, наречен томография с атомна сонда, за да потвърдят възрастта на най-старите познати твърди вещества, които са се образували след гигантския удар - кристалите циркон, във фрагмент от скала, наречена норит, събрана от Шмит.

Скалата, съдържаща циркон, е събрана в долината Таурус-Литроу в югоизточния край на лунната област Море на спокойствието и е съхранявана в космическия център на НАСА „Джонсън“ в Хюстън.

Източник: БТА