Над 50 потенциални речни бариери са идентифицирани по поречието на река Велека и нейните притоци, съобщават от Българска фондация "Биоразнообразие". От идентифицираните обекти 48 са проверени на терен, а в хода на проучванията са установени още 11 потенциални бариери. До момента са картографирани и оценени 26 съоръжения, като за тях са събрани данни за техническото състояние, влиянието върху речната свързаност, рибните популации и наносите, както и информация от местни хора и институции.

4 съоръжения са определени като обекти с висок приоритет за допълнително проучване и подготовка на последващи действия - бентът при с. Бродилово, прагът в местността Качул, бившето минно съоръжение на р. Айдере и бентът при Моряне. „Важно е да подчертаем, че определянето на тези обекти като приоритетни не означава автоматично решение за тяхното премахване. То означава, че имаме достатъчно основания да насочим към тях следващия етап на работа – да изясним собствеността и предназначението им, техническото им състояние, законовия статут и възможностите за възстановяване на речната свързаност“, обясниха експертите на БФБ.

При четирите обекта картината е различна. При Бродилово е установена сериозна пречка за миграцията на рибите, но съоръжението има и местно значение за отдих. Бариерата при Качул е частично проходима, но е необходимо да се изясни дали има връзка с близки водоснабдителни съоръжения. Бентът на Айдере е с височина около 4,5 метра и нефункциониращ рибоход и представлява практически непреодолима миграционна бариера. При Моряне по-ранни хидроморфологични проучвания също са отчели сериозно въздействие върху речната свързаност.

Свободно течащата река е свързана не само с миграцията на рибите. Тя осигурява движение на наноси, хранителни вещества и водни организми и поддържа естествените процеси, от които зависи функционирането на речната екосистема. „Когато говорим за премахване на речна бариера, не говорим просто за разрушаване на бетонно съоръжение. Говорим за процес, който трябва да бъде добре проучен, съгласуван и извършен така, че да възстанови естествените процеси в реката, като едновременно с това бъдат отчетени законовите изисквания и интересите на местните общности“, подчертава Спас Узунов от Българска фондация Биоразнообразие.

Следващият етап от работата по Велека ще бъде насочен към изясняване на собствеността и статута на приоритетните съоръжения, актуализиране на информацията в регистрите на Басейнова дирекция „Черноморски район“ и комуникация с компетентните институции.
При наличие на необходимите предпоставки ще бъдат обсъдени технически решения и ще бъдат предприети съответните процедури съгласно действащото законодателство.