Поради преследването и паралелната трансформация и загуба на местообитанията им, едрите хищници са изчезнали на много места по света, разказват от WWF България. Европейските популации на едрите хищници достигат най-ниското си ниво през 50-те години на 20 век, след което започва бавното им възстановяване. През последните десетилетия се наблюдава нарастване или стабилизиране на броя им в някои територии, а отделни индивиди се завръщат на места, където не са виждани в продължение на поколения. 

Завръщането на големите хищници безспорно е благоприятно за естественото функциониране и здравето на екосистемите. То обаче представлява и предизвикателство за местните общности. Темата за едрите хищници е натоварена с много емоции, което понякога пречи тя да бъде разглеждана рационално. За да се вземат правилните решения за всички – и за хората, и за животните – на първо място трябва да се научим да се опираме винаги на фактите, на истината, не на погрешни и изкривени твърдения.

Митове за едрите хищници Снимка: WWF България

Когато се появят в даден район, едрите хищници избиват целия дивеч в него

Естествените природни системи разполагат с регулаторни механизми, които не позволяват на хищниците да изчерпат напълно хранителните си ресурси. Хищниците и тяхната плячка са преминали през дълъг общ еволюционен път, постоянно конкурирайки се помежду си. Това се отразява и във външния вид, биологията и поведението на видовете. Животните, които са плячка на хищниците, не стоят безучастно и не чакат да станат жертви. Те често са по-бързи и по-устойчиви, живеят в групи, за да откриват опасността по-рано и да разпределят риска помежду си, а в много случаи са „оборудвани“ с остри рога, копита или други характеристики, които им помагат да се защитят. Това се илюстрира добре от факта, че успеваемостта при лова е относително ниска както при вълците, така и при рисовете - около 10-20%. Тоест, те успешно улавят плячката си само в 1-2 пъти от 10 опита. 

Неотдавнашно проучване изследва въздействието в европейския контекст на едрите хищници върху популациите на други видове. Учените установиха, че популациите на благородния елен са по-малки само когато и трите вида – вълци, мечки и рисове – са присъствали заедно в даден район. Само тогава те са имали количествено въздействие върху популацията на видовете плячка. Същото проучване показва, че хората (т.е. ловът) обикновено оказват по-силно влияние върху числеността на благородния елен.

Нямаме нужда от едри хищници – хората сами могат да регулират популациите на другите животни

В Европа популациите на копитни диви животни се увеличават почти непрекъснато през последните десетилетия. Както при хищниците обаче, този растеж води до някои конфликти. В естествените местообитания основният проблем възниква от прекомерната паша, което забавя възстановяването на горите или, в крайни случаи, напълно го възпрепятства. Щетите, нанесени от дивеча в селскостопанските райони, също могат да предизвикат конфликти.  

Само човешкото управление на дивата природа не може ефективно да регулира популациите на дивите животни и тяхното въздействие в достатъчна степен, за да могат други сектори да постигнат своите цели (например успешно възстановяване на горите, опазване на пасищата и т.н.). Големите хищници обаче влияят върху популациите на дивеч и тяхното поведение по начин, който се различава значително от този на хората.  

Първо, те директно намаляват популациите на копитни, като са много по-ефективни от хората в подбирането на болни или слаби индивиди. Второ, те могат косвено да повлияят на поведението на плячката, като внушават страх (създават т.нар. „ландшафт на страха“). Другите животински видове стават по-бдителни, прекарват по-малко време в хранене, започват да избягват определени участъци от местообитанията си, за да намалят риска да станат жертва. Това води до по-различен пейзаж от този, който хората обикновено създават чрез конвенционалните ловни практики. 

В съвременна Европа няма достатъчно големи диви територии за едрите хищници

Факт е, че мечката, вълкът и рисът са териториални животни и се нуждаят от големи пространства. В миналото тези видове са били изтласкани в по-труднодостъпни планински и горски райони – местообитания, където гъстотата на населението е била относително ниска, а развитието на инфраструктурата е изоставало (например Карпатите). 

Въпреки че някои видове като риса са по-чувствителни към човешкото присъствие, през последните десетилетия виждаме, че все повече от предишните ареали на разпространение на едрите хищници са отново населени от тях.

По всичко личи, че големите хищници имат отлична адаптивност и тяхното присъствие се влияе предимно от наличието на храна и убежища, от толерантността на местното население към тях, както и от ефективната законова защита.  

Да вземем за пример вълка. В експертен доклад, изготвен за Бернската конвенция през 2022 г., се посочва, че в постоянните ареали на разпространение на вълците средната гъстота на населението в Европа е била 90 души на км². Всъщност, след 150 години отсъствие, вълците са се завърнали в страни като Нидерландия, където гъстотата на населението е особено висока – около 500 души на км².  

Това обаче не означава, че вълците или другите големи хищници активно търсят близостта на хората. Те продължават да предпочитат диви местообитания, но присъствието на хора и тяхното въздействие, както и доколко дадено местообитание е запазило максимално естествения си вид, сами по себе си не ограничават появата им.

Електрическите огради са безполезни срещу едрите хищници

Нападенията на едри хищници над домашни животни са честа причина за конфликти с хората. В днешно време обаче животновъдите имат много повече възможности за превенция, отколкото в миналото. Прилагането на мерки като електрически огради, алармени системи, здрави и добре защитени нощни подслони, наличието на обучени кучета пазачи са доказани методи за намаляване на конфликтите.  

Електрическите огради (наричани още електропастири) са едни от най-простите и ефективни средства. За да изпълнява електрическата ограда правилно своята роля, тя трябва да отговаря на няколко условия: Системата трябва да се състои от най-малко 4 - 5 намотки тел, като общата височина на оградата трябва да е най-малко 120 см (но колкото по-висока, толкова по-добре). Долният проводник трябва да бъде на не повече от 20 - 30 см над земята. Разстоянието между долните 3–4 проводника трябва да бъде 15–20 см, а над тях са допустими малко по-големи разстояния от 20–30 см. Системата трябва да работи при минимално напрежение от 3000–5000 V.

За да се гарантира, че електропастирът е ефективен, стопаните трябва да спазват дисциплина както при изграждането, така и при поддръжката му: да подрязват растителността под него, да поддържат постоянен ток и да поправят навреме всякакви повреди. Едрите хищници са много интелигентни и се учат бързо. Ако се натъкнат на лошо изградени или неработещи електропастири, те ще привикнат, че преминаването през тях си струва риска.

Големите хищници не носят ползи на природата, а само създават проблеми

Едрите хищници оказват редица благоприятни въздействия върху своите местообитания, върху популациите на други видове и върху цели региони. Те допринасят за формирането и поддържането на по-разнообразни и устойчиви екосистеми. Подобряват здравето на дивите популации, като премахват по-слабите индивиди и ограничават разпространението на болести. Също така могат да предотвратят или ограничат разпространението на инвазивни видове.  

Но положителното им влияние има и други измерения. Начинът им на живот и поведението им ги определя като „чадърни“ видове – защитата им подкрепя по-широки цели за опазване на природата, като дори облагодетелства по-малко „популярни“ видове и местообитания. 

Присъствието на едри хищници предлага отлични възможности за насърчаване на екотуризма. Пример за това е Националният парк „Йелоустоун“ в САЩ, където завръщането на вълците е довело до 4% увеличение на броя на посетителите, равняващо се на икономически ползи от 35 млн. долара. Екотуризмът обаче, трябва да бъде устойчив и да зачита животните и техните местообитания.

Едрите хищници често са агресивни към хората

Проявената агресивност от страна на едри хищници спрямо хора е изключително рядко явление. Нападения на мечки са документирани в няколко изолирани случая и при специфични обстоятелства в Северна Европа и на Балканите (обикновено като защитен механизъм – защита на малките или териториална конкуренция). През XXI век в Европа не е регистрирано нито едно нападение на вълк над човек.  

Големите хищници като цяло избягват контактите с хората. Рисът например е много потайно животно, активно предимно нощем – голяма рядкост е човек изобщо да го зърне, камо ли да има близка среща с него.  

Смъртните случаи, свързани с големи хищници, са единици. Между 2000 и 2015 г. в ЕС са регистрирани средно 3 фатални срещи с мечки годишно (повечето от тях - в Румъния). За сравнение, само през 2016 г. в ЕС 3302 души са загинали от ръката на друг човек, а 29 156 души са загубили живота си в пътни инциденти. Крави, елени и други по-малки животни са причина за значително по-голям брой смъртни случаи (тъй като са причинили автомобилни злополуки). С този пример искаме да илюстрираме факта, че всъщност едрите хищници много по-добре от други видове умеят да избягват срещите с хората.  

От векове кафявата мечка, сивият вълк и евразийският рис очароват малки и големи и събуждат интереса им към околния свят. Те са символи и посланици на европейската и на българската природа. Наш дълг е да опазим тях и техния дом, като намерим начин да съжителстваме в хармония.

Още по темата можем да прочетем на сайта на WWF България.