През 1638 г. кълбовидна мълния влиза през прозореца на английска църква – това е един от първите документирани случаи на явлението.

Ясно е, че кълбовидната мълния е атмосферно явление, свързано с електричество. Обикновено тя се движи хоризонтално на около метър над земята, но може и да стои неподвижно. Характерно за кълбовидната мълния е, че се промъква през много малки отвори и може да възпроизведе силен звук.

За разлика от обикновените мълнии, кълбовидните могат да съществуват от няколко секунди до два – три часа и имат различен цвят – най-често са червени, оранжеви, или жълти.

 

Учените отдавна се опитват да разгадаят същността на кълбовидните мълнии, като се опитват да ги създадат в лабораторни условия.

През 1904 г. в своя публикация Никола Тесла споделя разочарованието си, че не успял да види кълбовидна мълния в природата, но е успял възпроизведе изкуствена. За учения кълбовидните мълнии са част от по-голям феномен, свързан с електричеството.

През 2006 г. в Израел успяват да генерират кълбовидна мълния с помощта на микровълнов лъч.

Въпреки всички изследвания и лабораторни експерименти досега кълбовидната мълния е загадка за учените. Малкото, което се знае е, че температурата във вътрешността ѝ е много висока, което обяснява защо свети. Предполага се също наличието на силно електрическо поле, което създава газов разряд.

Прочетете и:

Коя е най-дългата мълния

Какво не знаем за гръмотевичните бури