От векове насам появата на небесни тела с дълги светещи опашки, комети, е била смятана за предвестник на природни бедствия. Научно изследване обяснява причината за това поверие.

Според Далас Абът, геоложка от обсерваторията "Ламонт-Дохърти" към Колумбийския университет и авторка на проучването, опасенията се дължат на поредица от изключително злощастни исторически факти.

Към 530 г. фрагмент от прочутата Халеева комета, която периодично преминава в близост до Земята, се е разпаднал в нашата атмосфера, образувайки гигантски прашен облак, който предизвикал внезапно понижаване на температурите.

Ефектът от драстичната промяна, настъпила в климата, бил опустошителен: последвали небивала суша и глад, след което оцелелите били доизтребени от "Юстиниановата чума", вилняла между 541 и 542 г.

Тази драматична поредица от събития е била проследена от Абът в хода на анализи на ледовете в Гренландия. Проби от пласта, съответстващ на първите десетилетия на VI век, са показали повишено съдържание на прах с извънземен произход, натрупан в продължение на поне седем години.

Анализът е показал, че той произхожда от Ета аквариди, метеорен поток, породен от Халеевата комета. Явлението обаче е можело да причини частично климатично застудяване, докато регистрираното между 533 и 537 г. е било глобално и катастрофално: световните температури се понижили с 3 градуса. Обяснението на подобен феномен изисквало намесата на много по-брутално събитие.

Може би вулканично изригване? Лабораторните изследвания потвърждават, че през 536 г. е имало такова.

"Но то е било с минимален ефект. Според мен подобна промяна в глобалния климат е била предизвикана от нещо, паднало в океана", твърди Абът. Тя и екипът ѝ смятат, че са открили доказателство за подобен катаклизъм. В материала от сондата от ледовете на Гренландия имало голямо количество останки от миниатюрни тропически морски организми.

Специалистите смятат, че падайки във водата, тяло с извънземен произход е разпръснало тези организми на хиляди километри отвъд далечния и студен Арктически полярен кръг. Така те попаднали на острова, стърчащ над ледовете. Според американската геоложка, подобен катаклизъм би могъл да бъде произведен единствено от фрагмент от Халеевата комета.

Халеевата комета е една от най-известните. Времето, за което изминава пълната си траектория, докато се завърне отново и засияе на нашето небе, е около 76 години. Хората от Земята я наблюдават от повече от 20 века. Установено е, че за първи път появата ѝ е отбелязана в древногръцки текст от 466 г пр. Хр. Впоследствие е спомената в китайски хроники, датиращи поне от 240 г. пр. Хр., а също и в Талмуд.

Но през VI век ефектът от преминаването ѝ е бил наистина зрелищен. Преди всичко кометата е била невероятно ярка.

"На два пъти Халеевата комета е била изключително ярка и това е било точно към 530 година", потвърждава Абът.

"Когато кометите се разбиват или губят много отломки, сиянието се увеличава."

Не е ясно къде точно е паднала отломката, не се знае и размерът ѝ, но се смята, че е бил около 600 метра. След като се разбила, прахът се разпръснал в по-голямата част от земната атмосфера, скривайки Слънцето за дълго време и пораждайки низ от катастрофи.

Така че, ако хората в древността са вярвали, че кометите са предвестници на нещастия, сега вече знаем защо.