С настъпването на пролетта и завръщането на щъркелите, хиляди българи спазват традицията да връзват своите мартеници на цъфнали дървета за здраве и късмет. Макар да е с добри намерения и вяра в традициите, това действие крие сериозни рискове за дивите животни. От Спасителния център за диви животни на „Зелени Балкани“ призовават за пореден път за по-осъзнато отношение към природата и преосмисляне на този обичай.

Как мартеницата се превръща в капан

Макар символ на живота, след като бъде оставена в природата, мартеницата се превръща в отпадък с опасни последствия. Повечето съвременни мартеници съдържат изкуствени нишки от акрил и полиестер, които са изключително здрави и не се разграждат. Птиците често използват тези конци за строеж на гнездата си. Тънките нишки лесно се усукват около краката или крилата на малките пиленца или на възрастните птици, което води до прекъсване на кръвообращението, некрози, загуба на крайници и мъчителна смърт.

Ярките цветове привличат вниманието на някои животни. Поглъщането на синтетични влакна или пластмасови елементи, като мъниста, води до запушване на храносмилателния тракт, което в повечето случаи е фатално.

Мартеници, вързани стегнато около младите клонки, пречат на тяхното надебеляване и нормалното развитие. С израстването на дървото нишката се врязва в кората, което може да доведе до деформации и изсъхване на клона.

Оставени пък под камък, те се превръщат в замърсител на природата. Престоявайки дълго време, мартениците от синтетични материали се разпадат до микропластмаси.

Как да запазим традицията, без да вредим

Доброто пожелание за здраве трябва да включва и здравето на природата около нас, смятат от "Зелени Балкани". Природозащитниците съветват да носим мартеницата по-дълго и не бързаме да я сваляме при първото цъфнало дърво. Можем, вместо да я оставяме в природата, да я запазим и рециклираме!