В последните месеци зачестяват случаите на мечки, слезли в населените места, съобщават от WWF България. Това неизбежно води до страх и притеснения у хората; в някои случаи се стига и до щети върху селскостопанско имущество и домашни животни. Най-засегнати са населени места в областите Габрово, Ловеч и Смолян.

„Една от основните причини мечките да слизат сред хората е липсата на достатъчно храна в гората. Между 70 и 90% от храната на мечките в България е растителна. Например тази пролет падна ранна слана и плодните дръвчета, с чийто плодове те се хранят, измръзнаха. Годината не е добра и за жълъдите - също част от тяхната диета" - обяснява Нада Тошева, ръководител на програма „Защитени видове“ във WWF България.

Илюстративна снимка Снимка: IStock

Очакванията са за сравнително топла или нестабилна зима с променливи температури и е възможно мечките да не заспят зимен сън, коментират природозащитниците. Зимният сън при мечките не е задължителен, а е пестене на енергия, когато е много трудно да се намери храна. Ако времето е хубаво, животните ще продължат да търсят храна. Мечките знаят, че в хранилките за сърни и диви прасета има царевица, а около селата има изхвърлени доста отпадъци, които са леснодостъпни.

Наблюденията на мечки, включително чрез фотокапани, често създават впечатлението, че мечките са навсякъде и техният брой нараства, но всъщност не разполагаме с точни данни за общата им численост, напомня WWF. Популацията на мечките у нас се смята за сравнително стабилна - около 700-900 индивида, като преди развитието на съвременните технологични средства за наблюдение те са били много по-трудни за засичане. Точни данни ще има едва след завършването на първия в България генетичен мониторинг следващата година, провеждан от Изпълнителната агенция по околна среда.

Човешката дейност продължава да оказва сериозно въздействие върху броя на мечките – миграционните коридори са прекъснати от инфраструктурни проекти и неустойчиви практики на земеползване; екстремните проявления на климата ограничават хранителните ресурси и затрудняват зимния им сън, а контактите с хора стават по-чести във връзка с търсенето на храна. Понякога конфликти с хора поради нападения над домашни животни или пчелини също водят до саморазправа с мечките, въпреки че мечката е строго защитен вид и убийството й е престъпление.

WWF напомня, че опазването на мечките не е просто наше законово задължение. Мечките са важни за хората и екологичния баланс. Хранейки се с диви плодове например, мечките разнасят семената им, а с това допринасят за богатството и генетичното разнообразие на растителните видове. През пролетта, когато храната все още е оскъдна, мечките се хранят и с умрели през зимата животни. Така те помагат за ограничаването на разпространението на опасни болести, включително африканска чума по свинете.

Не на последно място, кафявата мечка е „чадърен“ вид. Това означава, че защитата ѝ косвено пази много други видове от същата екосистема. Най-просто казано − ако мечката е добре, другите видове в екосистемата също са добре.