Защо през юни често има гръмотевични бури и поройни дъждове

Причините са няколко

Снимка: pixabay Снимка: pixabay

През последните седмици времето у нас е нестабилно. Валят поройни дъждове и градушки, вятърът се усилва, има гръмотевични бури и наводнения. Въпреки това в сутрешните часове често е слънчево и приятно.

Има две основни причини времето да бъде такова в края на пролетта и началото на лятото. Една се дължи на последиците от зимата, а другата е свързана с много силното слънце.

Географските ширини, на които се намира страната ни, получават много слънчева енергия през периода от края на април до края на август, тъй като планетата ни се намира 10 пъти по-близо до звездата, отколкото през декември. Около пладне слънчевото облъчване е приблизително 1100 вата/кв.м., което през декември, ако няма облаци и мъгла, е близо 400 вата/кв.м.

През топлите месеци земната повърхност започва да се затопля още в сутрешните часове, което е и причината за затоплянето на атмосферата. Близкият до земята въздух постепенно се разширява и се издига, като освен топъл, той е и с наситена влажност. Този процес се нарича конвекция.

Въздушните маси се издигат, докато не достигнат равновесно състояние с околната атмосфера на съответната височина, тоест да са с приблизително равен обем. Това може да се случи на височина от 6 до 10 км или дори повече. Често въздушните маси имат достатъчно силна енергия, за да преминат границата между тропосферата и стратосферата, където се охлаждат.

След това охлаждане въздушните маси остават по-топли от другите около тях. Водните пари, които се съдържат в нея, започват да кондензират и постепенно достигат точката си на оросяване (втечняване). По този начин се образуват облаците, а когато те се наситят с достатъчно водни капки, натежават и започва да вали дъжд.

Ето къде се намесват „последиците от зимата“. Въздушната маса, която е останала в атмосферата от студените месеци, все още не е достатъчно топла за да уравновеси конвективния издигащ се въздух достатъчно ниско. Затоплянето при нея се случва постепенно отдолу нагоре, но отнема повече от няколко седмици, затова дъждовете продължават до средата на лятото, когато вече времето е достатъчно топло, за да може уравновесяването с конвективните обеми, издигнати от слънчевата енергия, да става все по-ниско и точките на насищане да се издигат все по-нагоре.

По-ниската относителна влажност през лятото, както и по-дебелата атмосфера, също допринасят за стабилизирането на времето.

Обичайни за късната пролет са честите и краткотрайни валежи. Постепенно дните започват да стават по-слънчеви заради антициклоналните гребени. Тъй като атмосферата не спира да се затопля през цялото лято, налягането от тропиците на север расте във височина, образувайки "гребен". Когато този гребен, от тропиците или от континента, израсне над Балканите, низходящите му движения възпрепятстват конвекцията и облаците не могат да достигнат необходимата височина, за да може да се предизвика дъжд.

В същото време влажността от север на юг и към вътрешността на континента намалява и височината над повърхността на земята, при която се достига точката на оросяване, се издига все повече. Като резултат от това атмосферата постепенно се стабилизира и валежите намаляват.

В следващите дни времето ще бъде по-спокойно, с повече слънчеви часове и по-високи температури.

Прочетете също и:

Какво ще бъде лятото тази година

Интересни факти за гръмотевичните бури

Причината за наводненията у нас е човешката немарливост, смята специалист