Нощните високи температури са по-опасни за инфаркт от дневните. Това сочат данните от мащабно проучване на екип на Клиниката по кардиология в „Пирогов“. През последното десетилетие пироговските специалисти провеждат научно изследване за връзката между денонощните температури колебания и сърдечните заболявания. В рамките му анализират над 7400 случая на остър коронарен синдром.
Мащабно изследване за първи път документира и посочва скритите опасности на екстремните температури за сърцето. Минималните нощни температури над 18°C увеличават риска от инфаркт 3.7 пъти - значително повече от ефекта на дневните жеги. Липсата на нощно охлаждане се оказва критичен фактор за сърдечно-съдовото здраве. Още по-тревожно е откритието, че опасността продължава до 7 дни след екстремните температури, като рискът нараства прогресивно и достига своя пик на 7-ми ден при студ (+33%) и на 3-ти ден при жега (+88%).
Изследването разкрива и неочаквани възрастови особености - докато възрастните над 75 години са най-уязвими при екстремен студ, при горещините изненадващо младите под 55 години показват най-висок риск (+37%).
Тези сериозни открития на екипа на Клиниката по кардиология, налагат спешна промяна в системите за ранно предупреждение и здравните протоколи, посочва началникът на Отделението по инвазивна кардиология в "Пирогов" д-р Иван Мартинов. Той препоръчва фокусът да се измести от дневните температурни пикове към нощните минимуми и продължителното наблюдение на рисковите групи в седмицата след екстремните метеорологични условия.
Екипът разглежда още „Градският топлинен остров“ - ключов феномен, който обяснява защо градовете, включително София, се затоплят по-бързо и по-осезаемо от околните райони. Това има директни последици за здравето, енергетиката и климата.
Какво представлява “градският топлинен остров”
Градският топлинен остров е явление, при което температурите в градовете са значително по-високи от тези в заобикалящите ги райони. Разликата може да бъде от 2 до 7°C, особено през нощта. Основните причини за това са:
+ Асфалт и бетон: Градските материали абсорбират и задържат слънчева енергия през деня, след което я отдават бавно през нощта. Това пречи на естественото нощно охлаждане.
+ Малко растителност и зелени площи: Дърветата и тревата охлаждат чрез изпаряване. Когато липсват – охлаждането е слабо.
+ Климатични инсталации и трафик: Градовете отделят допълнителна антропогенна топлина – от коли, климатици, промишленост.
+ Гъсто застрояване и тесни улици: Пречат на движението на въздуха и задържат топлината като „капан“.
През последните 5 години броят на тропичните нощи (Tmin > 20°C) рязко нараства, особено в централните градски части. Това важи особено за София, сочи анализът. Нощните температури остават високи, което увеличава топлинния стрес при хората. Минималните летни температури в града се повишават с около 2°C за 10 години, по-бързо от средните.
Влиянието върху здравето
+ Липсата на охлаждане през нощта е тежко натоварване за сърдечно-съдовата система, особено при възрастни и хронично болни.
+ Увеличава се рискът от инфаркти, инсулти, обезводняване, топлинен удар, сънни нарушения и хронична умора
Защо София се оказва особено уязвима
В столицата ма интензивно застрояване, малко озеленяване в центъра. Трафикът и климатизацията засилват ефекта и усложняват ситуацията. Лятото се удължава, а отдихът в нощните часове става труден без климатик. Градският топлинен остров превръща нощите в скрит рисков фактор. Не е достатъчно да измерваме само дневните температури – затоплянето на минималните температури е сигурен индикатор за климатичен стрес в града.
