Слънчевите и топли дни ни обърнаха гръб и отстъпиха място на типичните за есента мъгли и слани. Мъглата всъщност представлява кондензирала водна пара в приземния въздушен слой, която при температура под 0°С се превръща в ледени кристали.
Мъглите се класифицират в 4 основни типа в зависимост от видимостта: много гъсти (видимост под 50 м), гъсти (видимост от 50 м до 200 м), умерени (видимост от 200 м до 500 м), слаби (видимост от 500 м до 1000 м).
Снимка: pixabay
От друга страна мъглите се делят на фронтални и вътрешномасови. Фронталните мъгли се образуват на границата между две въздушни маси, която се нарича атмосферен фронт. Вътрешномасовите от своя страна се образуват в еднородна въздушна среда и от своя страна също се делят на две групи: мъгли от охлаждане и мъгли от изпарение.
Снимка: pixabay
Градските мъгли са по-особен вид. Те се появяват над големите градове и индустриални центрове вследствие изобилието на активни кондензационни ядра и допълнително количество водна пара, продукт от изгарянето на различни горива и от множеството производства.
Градските мъгли възникват и при ненаситено състояние на въздуха, затова ги има по-често отколкото в крайградските местности. Най-интензивните и вредни мъгли от този род се наричат смог.
Снимка: pixabay
Думата е съчетание от първите 3 букви на думата smoke („дим“) и последните 2 букви на понятието fog („мъгла“) – smog.
Смогът бива 3 вида:
– мокър под формата на гъста токсична мъгла – образува се през късна есен или началото на зимата и е смес от мъгла, въздух и отпадни газове;
– фотохимичен – представлява сиво-жълта омара, която се образува при разлагането на промишлени и транспортни газове под действието на слънчевото греене;
– леден – съчетание на газообразни замърсители, прахови частици и кристалчета лед, възникващи при замръзване на водни капчици мъгла.
Прочетете също и:
