Ето какво знаят учените за изригването на вулкана Тонга

То е най-голямото изригване в света от три десетилетия

Снимка: pixabay Снимка: pixabay

Учените вече знаят отговора на един важен въпрос: експлозията на вулкана Хунга Тонга-Хунга-Хаапай в събота много вероятно няма да има временен охлаждащ ефект върху глобалния климат както при големи изригвания на вулкани в миналото, съобщават световните медии.

Сега учените очакват краткосрочни въздействия върху времето в някои райони на света и вероятно малки смущения в радиопредаванията, включително тези, използвани от глобалните системи за позициониране.

Ударната вълна след експлозията, както и необичайният характер на генерираните от нея цунами, ще накарат учените да изучават събитието в продължение на години. Цунами имаше не само в Тихия океан, но и в Атлантическия океан, Карибите и Средиземно море.

„Не е да не сме знаели за вулканични експлозии и цунами“, казва Лори Денглър, почетен професор по геофизика в Държавния университет "Хумболт" в Калифорния. „Но да станем свидетели на това с модерната апаратура, с които разполагаме, е наистина безпрецедентно.

 


Експлозията на подводния вулкан Хунга Тонга-Хунга-Хаапай засипа с пепел региона, включително столицата Нукуалофа, на около 65 км южно, където се появи 1,2-метрово цунами. На други места се съобщава за по-високи вълни.

Сателитни снимки показаха мощта на експлозията – облак от скална маса, вулканични газове и водни пари в диаметър от няколкостотин километра, а струя газ и отломки се издигна на почти 70 км в атмосферата.

Някои вулканолози направиха сравнения с катастрофалната експлозия на Кракатау в Индонезия през 1883 г. и с най-новото мощно изригване на вулкана Пинатубо във Филипините през 1991 г.

Пинатубо изригваше в продължение на няколко дни, като разпръсна около 20 млн. тона серен диоксид в стратосферата или горните слоеве на атмосферата. При взаимодействието на газа с вода възникнаха аерозолни частици, които отразиха и разпръснаха част от слънчевите лъчи. В резултат атмосферата се охлади с около половин градус по Целзий за няколко години.

 


Изригването на Хунга е близко по сила с това на Пинатубо в своя пик  – това е мнението на Шейн Кронин, вулканолог от университета в Окланд (Нова Зеландия), който е изследвал по-ранни изригвания на вулкана.

Изригването на Хунга обаче продължи само около 10 минути, затова количеството освободен серен диоксид е много по-малко отколкото след изригването на Пинатубо. Освен ако изригването на Хунга не се възобнови и продължи с подобна сила, което се счита за малко вероятно, то няма да има глобален охлаждащ ефект, е мнението на Майкъл Манга, професор по земни науки в Калифорнийския университет в Бъркли.

Силата на изригването е отчасти свързана с местоположението на вулкана, на около 150 метра под водата. Когато свръхгореща разтопена скала или магма срещне морската вода, тя моментално се превръща в пара, разширявайки експлозията многократно. Ако изригването беше много по-дълбоко, налягането на водата щеше да намали експлозията, казва вулканологът Шейн Кронин.

Взривът предизвика ударна вълна в атмосферата, която е една от най-необикновените, откривани някога, споделя Корвин Райт, атмосферен физик от университета в Бат, Великобритания. Сателитните показания показаха, че вълната е достигнала далеч отвъд стратосферата, до 96 км височина, и се разпространява по света с повече от 960 км/ч.

 

„Никога не сме виждали нещо, което наистина да покрива цялата Земя по този начин, със сигурност не от вулкан.” Според Райт въпреки че вълната е високо в атмосферата, тя потенциално може да има краткосрочен ефект върху метеорологичните модели по-близо до повърхността.

„Не знаем точно“, казва той. „Очакваме да видим какво ще се случи през следващите няколко дни."

Още по темата:

Архипелагът Тонга след изригването на подводния вулкан