Искърското дефиле е облякло зимната си премяна. Възвишенията около реката спят, обгърнати в снежнобял воал. Под скалния венец Скакля, дълбоко в долината на Заселската река животът е притихнал в своя обичаен леден ритъм.
През топлите месеци Вазовата екопътека, криволичеща под пръските на емблематичния за района водопад, винаги е натоварена. Зиме е по-безопасно да наблюдаваме водопада от ръба на скалата край село Заселе, разположено в полите на Понор планина.
Водата тук тече през цялата година. В студените месеци обаче, когато ледът погълне склоновете на планината, пейзажът е особено магнетичен.
Заселският водопад, известен повече като Бовска скакля или Заселска скакля, е висок внушителните 120 метра. Водата скача последователно в каскада от прагове и се разбива в камъните. В най-студените дни водата замръзва и превръща природния феномен в страховита ледена стена.
От Заселе екипът на NOVA тръгва нагоре към друго емблематично и привлекателно място в района. По маркирана пътека вървим по снагата на Понор планина. Лек планински преход в дните, когато дълбочината на снега е не повече от 10-15 сантиметра, а пътеката е добре утъпкана от джиповете на ловците.
Малко над селото, в сравнително равната част на маршрута, забавяме темпото. Точно зад нас се пада една от най-красивите забележителности на Врачанския Балкан. Това са Кобилини стени.
Непосредствено преди седловината между върховете Драгоданица и Була влизаме в гората, покриваща източните склонове. През зимата пътеката е усойна и почти през целия ден в сянката на върха. Последните метри обаче са по гола поляна, често брулена от силните ветрове.
С височина от 1371 метра, пред нас е един от върховете с широк поглед във всички посоки. Въпреки скромната си надморска височина върхът предлага невероятна панорама към почти цялото Искърско дефиле и към красотите на Врачанския Балкан.
В пейзажа ясно се очертават острите зъбери на Лакатнишките скали и силуета на Кобили стени зад тях. Врачанският Балкан величествено заема поне половината панорама в североизточна посока. На Изток, са надиплени поредица възвишения, под които трополи железницата през дефилето в района на Гара Бов. Някъде на Юг, при ясно време могат да се видят части от Софйското поле. През зимата столицата често е обвита в мъгли, над които се извисява бялата шапка над Витоша.
Повече по темата гледайте във видеото.
Още разходки „Дотам и обратно“:
Кобилини стени – неземната красота в полите на Врачанския Балкан
