Разходка до малко популярната българска планина Руй

Вижте каква е гледката високо над село Зелениград

Тази седмица в рубриката „Дотам и обратно” Ники Василковски ни отвежда до Трънския край и една малко популярна планина. Ще се качим високо над село Зелениград, ще разгледаме древни светилища, вкопани в скалите и ще полетим с орлите над морето от възвишения, по които криволичи западната ни държавна граница.

Отдалеч връх Руй прилича на пирамида с колосални размери. Стръмните склонове красноречиво подсказват, че пътят до върха не нито кратък, нито лесен. Истинската магия на тази уютна, приветлива и живописна планина обаче е там горе, сред зелените алпийски поляни, от които погледът се простира към полите на Балкана, Погановското ждрело, Рила и морето от възвишения по западната ни граница.

Към връх Руй има няколко популярни подхода, но този от село Зелениград се слави като най-предизвикателният. Разстоянието е само 5 км, но изкачването е изтощително. Веднага след последните къщи на Зелениград пътеката в ниското е широка и с поносим за всеки наклон. През топлите месеци разходката е истинска наслада за сетивата с цветовете и аромата на безброй планински билки. Почти над самото селце има и няколко панорамни площадки, от които се разкрива гледка към Знеполската котловина.

Мощната ерозия е оформила дълбоко внушително дълбоко ждрело, а неговият бял страж, Шильи камик, се издига на около 200 метра над самата река. В северната стена на скалния масив човешки ръце са изваяли едно от чудесата на региона – пещерен храм, в който се влиза през живописна скална арка. Очарованието на това местенце е забелязано още от древните траки, а по-късно скалният комплекс е ползван и за християнски храм.

Легенда свързва скалната църква със Средновековието и цар Иван Шишман. Според друго предание царица Теодора изградила църквата, когато научила, че любимият ѝ Иван Александър залюбил друга жена. И двете легенди обаче, дават основание за името – „Царева църква”.

Тази легенда е родила старо поверие, запазено в спомените на някои възрастни хора. А именно, че ако жена, чийто мъж е изневерил, преспи в пещерата, ще си върне своя любим. Оттук нагоре пътят към връх Руй минава в близост до издълбаната в скалите ниша Цветаново ижле, напомняща на монашеска отшелническа килия.

След величествените скали, пазещи хилядолетна история, пътеката пресича нисък улей и поема стръмно нагоре. Редуват се борови гори, китни зелени поляни и сенчест буков масив. Непосредствено преди билото гората отстъпва пред обширни зелени ливади, изпъстрени с цветовете на планински цветя.

На север сред зеления безкрай ще видим скалните зъбери на Поганското ждрело, както и високите върхове на Западна Стара планина. От другата страна се шири Знепослската котловина и мозайката от възвишения, по които криволичи граничната бразда. Преходът е изморителен и налага почивки. От село Зелениград до скалната църква се върви малко повече от 30 минути. Оттам до връх Руй обаче ходенето е над 2 часа по наклон, който не е по силите на всеки. Необходими са планински обувки.

В горещите месеци е препоръчително солидно количество вода и храна. Въпреки че по-голямата част от пътеката е под дебела сянка, разходката по билото налага и защита срещу палещото слънце.

Още разходки из България:

Къде се намира "Българският Стоунхендж"

Беласица – планина на територията на 3 държави

Разходка до водопад "Боров камък" във Врачанския Балкан