Смята се, че пеуранските индианци са отглеждали тикви още преди 5000 г., а през XVI в. Колумб пренася тиквени семена в Европа. Тиквата бързо става популярна на континента заради лесното отглеждане и добрия вкус.

Оранжевият цвят се дължи на голямото количество каротин (провитамин А), който в някои сортове тикви надвишава дори този в морковите.

Тиквата съдържа и някои много рядко срещани в растителната храна витамини, затова се препоръчва на вегетарианци, бременни и малки деца.

Консумацията на тиква помага при безсъние, а и на хора със сърдечносъдови заболявания. Тя е много полезна за хора със стомашни и чревни заболявания, колит и гастрит. Освен това предотвратява задържането на вода в организма.

Благодарение на високото съдържание на витамин Е, тиквата стимулира функцията на половите жлези, а в същото време предпазва организма от стареене. Известно е, че тиквените семки действат като афродизиак, тъй като подпомагат оросяването на органите с кръв.

Консумацията на тиква през зимните месеци се препоръчва като начин за подсилване на имунната защита на организма.