По данни на Световната здравна организация (СЗО) всяка година замърсеният въздух, който дишат хората, убива 7 милиона души.
Според експертите от СЗО половината от градското население по света диша въздух, чието замърсяване превишава 2,5 пъти максимално допустимия минимум. Основните фактори за замърсяването на градския въздух са транспортът, енергоемкото жилищно строителство, прекомерното използване на енергийни източници, промишлеността, а също и недостатъчната преработка на градските отпадъци.
Мръсният въздух е причина за 24% от смъртните случаи от сърдечносъдови болести, 25% – от инсулт, 43% – от хронична обструктивна белодробна болест, и 29% – от белодробен рак.
Според Мария Нейра, директор на департамента по обществено здравеопазване и защита на околната среда на СЗО в глобален мащаб ситуацията със замърсяването на въздуха се е влошила.
The authors of a new study about the dangers of air pollution say that guidelines in the U.S. and worldwide should be reviewed and updated. pic.twitter.com/hRBfeNlON0
— HarvardPublicHealth (@HarvardChanSPH) December 15, 2019
В страните от Западните Балкани заради мръсния въздух хората губят средно по 1,3 години от живота си. Броят на починалите от преждевременна смърт заради белодробни проблеми, причинени от лошото качество на въздуха, е близо 5000 души на година. Сараево, Белград и Скопие се нареждат между десетте най-замърсени града в света.
За британският естественик Дейвид Атънбъро, създател на редица научнопопулярни филми за природата, скоростта на замърсяване и увреждане на околната среда е стпряскаща: „Ако хората могат наистина да разберат какво залагат на карта, вярвам, че ще разрешат на правителствата и бизнеса да се заемат с практическите решения. Това, което правим днес и в следващите няколко години, дълбоко ще повлияе следващите хиляда години".
Снимка: pixabay
У нас е приета Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха, като целта е страната ни да успее да постигне определените за страната с Директива (ЕС) 2016/2284 намаления на емисиите на серен диоксид, азотни оксиди, неметанови летливи органични съединения, амоняк и фини прахови частици за периода от 2020 г. до 2029 г. и след 2030 г.
Предвидени са конкретни мерки в секторите, които са значими източници на емисии в атмосферния въздух – селското стопанство, автомобилния транспорт и битовото отопление.
