141 години откакто София е столица на България

Расте, но не старее

Снимка: pixabay Снимка: pixabay

На 3 април 1879 година София е избрана за столица на Княжество България от Учредителното събрание по предложение на проф. Марин Дринов.

През 1879 г. е изготвен първият градоустройствен план на София от градския инженер С. Амадие. Той преобразява силуета на града и оформя в голяма степен облика и на днешния му център. За изграждането на новата столица са привлечени едни от най-видните архитекти и строители за времето си.

Избирането на София за столица спомага за нейното бързо превръщане в голям и важен политически, административен, икономически, научен и културен център на страната. Градоустройствените промени започват с голям размах скоро след това събитие. 

Центърът на града се измества от площада при Баня Баши джамия към площада около Съборната катедрала „Св. Крал“ (днешната църква „Света Неделя“). Оформени са широки радиални булеварди, а малките криви „сокаци“ са заменени от успоредни квартални улици, пресичащи се под прав ъгъл. Представителният център на града се оформя около царския дворец и Народното събрание, а районът става средище не само на политическия живот, но и на културни и обществени прояви. 

Заслугата на Марин Дринов за избора на София за столица е безспорна. Големият български учен е зачислен към канцеларията на началника на гражданското управление в окупираните български земи княз Черказки по време на Освободителната война. Освен това той се възползва от личните симпатии на княз Дондуков, който се отнася с голямо доверие към него и се вслушва в съветите му.

Според професора предимствата на София за столичен град са това, че се намира в центъра на българските земи и заема важно стратегическо положение, лежи на най-важния път на Балканския полуостров, който свързва Европа с Азия. Градът се разположен в обширно поле, което осигурява удобен терен за разширение.

В дългогодишното си развитие София винаги е играла важна роля в историята на българските земи като средищен център, естествено кръстовище на пътищата, свързващи Изтока със Запада, както и страните на север от България с тези на юг от нея. Този забележителен град расте, но не старее.