Празнуваме Антоновден

Какво да правим, за да се предпазим от болести

Снимка: pexels Снимка: pexels

Православната църква почита паметта на преподобний Антоний Велики на 17 януари. Той е първият всепризнат основоположник на монашеския аскетизъм.

Неговият живот преминава в пост и молитва. Усамотява се за 20 години в пустинятя, през което време при него са идвали страдащи и болни хора, с които светецът беседвал с часове. Днес мощите му се намират във Виена.

Народните вярвания гласят, че празнуването на Антоновден е задължително, за да се предпазим от болести.

Днес жените не трябва да предат, да плетат и шият, да варят боб и леща, за да не разсърдят чумата и шарката.

Антоновден е наричан още и Лелинден, Чумин ден, тъй като празникът е свързан с предпазване от болести и най-вече "лелята" - чумата. Често наричат светците "бащи на чумата", тъй като се смята, че тя се е родила на техния празник. 

По традиция на този ден жените пекат содени питки, които се дупчат отгоре с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка, мажат ги с петмез или мед и ги раздават на близки и на съседи за здраве, а една оставят на тавана за "лелята".

Традиционно на трапезата днес присъства содена питка, тутманик, пълнена кокошка. Не се слага свинско месо, за да не се разлютяват болестите.

На 17 януари празнуват Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дона, Дончо, Донко, Донка.