Ширел е първата жена вожд на племето си от Южна Луизиана. Предците ѝ са живели на тази земя в продължение на стотици години, но тези коренни американци може да се превърнат в едни от първите климатични бежанци в Съединените щати. Ширел не може да спре бурите, но пази наследството.

„Индианското ми име е Убийствената червена лисица. Наричат ме така, защото съм известна с това, че атакувам и убивам лошата политика“, казва Ширел.

В началото не мислела, че ще се справи. Но думите на чичо ѝ променили всичко. Той ѝ казал, че вождът е човек, който служи. Сега тя вярва, че работата ѝ е да служи на народа си.

Ширел е вожд и майка едновременно. Има 4 деца и трябва да определя приоритетите си в движение. Но тя вярва, че е длъжна да се погрижи хората да са добре.

Преди това място е било красиво. Тези, които са родени и отгледани тук знаят, че това е тяхната култура и начин на живот. Носят ги в сърцата  си, но животът им става все по-труден. Има много бури, а сега и коронавирус. Хората се затрудняват. Помощите, които са им изпратили, все още не са стигнали до тях. Затова им е трудно да се справят.

Много от тях оцеляват, като ловят скариди. „Тук живеем, с това си вадим хляба. Скаридите ни трябват, за да оцелеем. Но те намаляват, хващаме все по-малко. Чувството е неприятно, боли ни. Става дума за внуците ни, ще им е трудно. Ще им е трудно да се връщат тук и да знаят, че един ден ще има само вода“, споделя мъж от племето.

Много от каналите са изкопани от петролните компании, но когато приключат с кладенеца, те не го засипват и той остава отворен. Така земята се отмива.

„Изгубихме много земя. Не можем да си позволим да губим повече. Ще изгубим цялата си идентичност, ако не правим нищо. Някои казват, че няма какво да се направи. Не е така, винаги има какво. Ние разбираме средата си. Ще се борим колкото можем и ще направим всичко нужно да я възстановим. Част от работата ни е да тръбим за проблема и да потърсим сметка на отговорните, за да могат децата и внуците ни да имат бъдеще“, казва Ширел.

"Всички мои близки са тук. Живеем тук от много поколения. Ние сме земята. Докато растях, слушах за това от колко време гласът на народа ми е потискан. Пречили са им да отбележат напредък и да бъдат коренно население. Идвали са външни хора и са правили каквото искат, без да ги е грижа за народа ни. Днес си имаме работа с всички причинени от човека вреди, както и с климатичните промени. Като лидер работата ми е да представлявам народа си – да взема гласа им и да го отнеса където трябва."

Една индианска поговорка гласи: "Живеем за следващите седем поколения". Всичко, което правим и не правим, засяга следващите 7 поколения. Този начин на живот е предаден на вожда Ширел от предците й, чиято земя е погубвана от климатичните промени. Тя е решена да остави по-добър свят след себе си и оглавява борбата за защита на околната среда и на всички идни поколения. Ширел  смята, че е време да спрат да мълчат за това, което индустрията им причинява – взима им земята, замърсява въздуха и водата.

Вождът Ширел пише история, като представлява категорично своя народ и земята му и настоява политиката никога да не се определя без гласа на най-засегнатите. Тя е лидер на силите за борба с климатичните промени и участва в официално оплакване до Обединените нации.

След векове на бездействие от страна на правителството вождът Ширел се бори за промяна в политиката, за да защити земята и идентичността на племето си, преди да са изчезнали.

Вижте цялата история в канала на "National Geographic" във vbox7