„Потопът наистина е невъобразим, няма спор. Но хората могат да взимат мерки за намаляване на щетите и избягване на жертви. Трябва да се планират мерките. В момента се изготвят новите планове за управление на риска от наводнения в България, които вървят с 2 години закъснение. Те трябваше да са влезли в сила началото на 2022 година, но няма изгледи скоро да станат готови”. Това коментира в предаването „Здравей, България” по NOVA инж. Димитър Куманов, строителен инженер-конструктор.

Той обясни, че в плановете трябва да се посочат критичните точки и какви мерки трябва да се вземат.

„Оценява се цялостният риск от наводнения в държавата, определят се районите със значителен потенциален риск от наводнения и се предвиждат специални мерки”, обясни още инж. Куманов.

Той даде пример с Каравелово, Богдан и Слатина, поречието на Стряма.

„Местните хора идваха на обществените осъждания и предлагаха да бъдат включени в районите със значителен потенциален риск от наводнения. Министерството на околната среда и водите отказа да ги включи, защото им се създава повече работа и защото като налагаш такива мерки, ограничаваш например сечи и така далаверите намаляват. Ние към тези планове предложихме сигурно 30 мерки, които ни ги отхвърлиха. Всичките бяха превантивни. Например забрана за сеч на крайбрежна растителност, която укрепва бреговете. Големият проблем е, че и сега имаме стари действащи планове за управление на риска от наводнения, но мерките изобщо не се спазват”, каза инж. Куманов.

„Тенденцията, която показват климатичните изменения, е, че при една неголяма промяна на общото количество валеж за цялата година, ще се увеличат екстремните валежи, т.е. ще падат по-големи количества валеж за кратък период от време”, обясни д-р инж. Снежанка Стоянова Балабанова, ръководител секция „Хидрологични прогнози” в НИМХ.

„Наводнения е имало, има и ще има. Както виждаме и в добре развитите страни, с всичките системи за превенция”, заяви д-р инж. Балабанова.

Тя смята, че е важно експертите, които ще оценяват ситуацията, веднага да отидат и да видят какви са причините, за да се вземат съответните мерки.

Според Куманов трябва незабавно да се забрани запушването на деретата.

„Такъв валеж се случва на 40-50 години. Всяко действие, което вземаме е от значение. Дали ще построим паркинг, градинка, зелена площ, е от значение”, заяви климатологът Христо Попов.

Повече гледайте във видеото.

Прочетете и:

12 са разрушените мостове след бедствието в Царево

Сечта също е причина за наводненията в Царево

Продължава възстановяването на засегнатите населени места по Черноморието