Красивата Тодора предизвикала момците на седянката. Обещала да се омъжи за първия, който успеел да стъпи на тези остри чукари. Никой не посмял – тогава тя самата дошла тук в тъмна доба, забила хурката в земята, но намерила смъртта си. Това гласи една от легендите за Тодорини кукли, която ни преразказва синоптикът на NOVA Николай Василковски:
Четирите върха, които пазят историята на момичето, са високо в Западна Стара планина, на 1785 метра. До тях най-лесно се стига от прохода „Петрохан”. На изток от него, по билото на Балкана, върви добре отъпканият международен маршрут Ком-Емине, който се следва почти през цялото време.
Високата част на старопланинския проход е покрита с гъста гора. Намираме маркировката и потъваме под тлъстата сянка на дебелите букове.
„Докато се движим в гората, да ви разкажа защо проходът Петрохан носи това име. Още през 1868 година тук бил прокаран път. Човек на име Петър построил хан на върха. И оттам ханът на Петър – Петър-хан – Петрохан“, разказва Василковски.
Гората осигурява прохлада в летните жеги за кратко. Бързо излизаме сред безкрайните поляни по билото на планината Козница, осеяни тук-там с обширни петна жилав клек.
Следва едночасов преход по широк коларски път без особен наклон. На север няма как да не забележим силуета на телевизионния предавател „Петрохан”, кацнал на връх Зелена глава с поглед към целия северозапад. На юг са се подредили живописните възвишения на Понор планина.
Диви малини. Целият склон е отрупан с тях в края на август. Вкусни са, а само какво домашно сладко се получава.
На север от пътя Ком-Емине вече се очертават острите силуети на поредица възвишения, под които пейзажът рязко потъва в зелените котловини на Берковица и Вършец. Тодорините кукли изглеждат измамно близо, но до последния от върховете има още поне 30-40 минути път.
В този момент човек си дава сметка, че ходенето си е струвало. Скучните поляни остават назад, а пред нас се открива очарователна алпийска гледка – една от онези, които наистина са способни да те оставят без дъх – от зъберите на Врачанския Балкан на изток, през Вършец и Берковица, язовир Среченска бара, чак до облото било на връх Ком.
А някъде там долу се белее Клисурският манастир – една от перлите на Северозапада. И от него, и от курортното градче Вършец тръгват стръмни пътеки към Тодорини кукли, но ходенето нагоре е поне 3 пъти по-дълго от прехода през Петрохан.
Повече гледайте във видеото.
Още истории дотам и обратно:
Кобилини стени – неземната красота в полите на Врачанския Балкан
